Галерия на открито в градина "Кристал"
Изложба „Модата в огледалото на едно столетие (1850 – 1950)“
1 – 14 април 2025 г.
Официално откриване: 3 април (четвъртък), 12:00 часа
Фотография © Държавна агенция "Архиви"
Текст – Адриана Попова
София е провъзгласена за столица на Третата българска държава на 3 април 1879 г. Отнема ѝ няколко години да се превърне и в модна столица.

Модата е свързана с градската култура, която започва да навлиза по-отчетливо у нас в Късната възрожденска епоха, най-вече след Кримската война (1853 – 1856 г.). Костюмите алафранга и роклите с кринолин (Малаков) отличават проевропейски настроените българи. След Освобождението тенденциите продължават да пристигат първо в крайдунавските градове и най-вече в Русе, спускайки се с корабите от Виена и Будапеща. Но с увеличаването на софийското население, включително с държавна администрация и военни, с бляскавия дворцов живот, въведен от княз Фердинанд, салоните и улиците на новата столица постепенно се изпълват с елегантен свят. София все по-отчетливо задава тона за тенденциите в облеклото и прическите.

По улиците ѝ в края на XIX век и първите десетилетия на XX век кринолини и сюртуци се смесват с красивите носии на шопите и шопкините. През 30-те и 40-те години шевицата от фолклорния костюм се превръща в средство за повдигане на националното самочувствие вече като елемент от градската дамска мода. В редица училища е въведена униформа за момичетата, в която присъства българско везмо. Обличането в носии е традиция за членовете на царската фамилия, които носят костюми от Тулча до Охрид и Бяло море, като част от бляна за освобождение и обединение на населените с българи земи.

Около началото на миналия век изисканото общество в новата столица пазарува вносни платове и дамски аксесоари в магазина на Пипев на ул. "Леге" и "женски моди" при Месер. Наблизо е магазинът на виенчанина Полицер за фино вносно бельо. "Леге" ще остане синоним на скъпа модна улица чак до 1944 г. По-достъпни са цените на ул. "Пиротска", наричана "малката Леге".

До войните за национално обединение (1912 – 1918 г.) фотографиите са запечатали богато украсени шапки XXL, рокли с турнюр, който придава обем на ханша и пристегнати с корсет талии. И нещо, което не се вижда – дълги кюлоти под полите. Мъжете също като жените са буквално жертви на модата – твърди шапки, твърдо колосани високи яки, жилетка под сюртука дори в горещините. Тоалетите и аксесоарите се внасят предимно от Виена и Париж. За мъжката мода законодател е Лондон.

Първата световна война променя коренно ситуацията. Недоимъкът, включително на платове, налага минимализъм. Роклите и полите се скъсяват, дамските коси също. Корсетът е отхвърлен. Феминизмът се наслагва върху все по-нарастващия стремеж към функционалност – кройките се опростяват, навлизат заемки от мъжкия гардероб.

В изложбата в отделни табла са илюстрирани дамската, мъжката, детската, сватбената, дворцовата мода, аксесоарите, униформите, спортните, плажните и карнавалните облекла, както и прическите през тези 100 години. Специално внимание е отделено на известните дизайнери като Пелагия Видинска с нейното ателие на ул. "Леге" № 6 в столицата, както и на тогавашните модни инфлуенсъри, сред тях са имената на Лора Каравелова, Султана Рачо-Петрова, Дора Габе и Елисавета Багряна, Яна Язова.

В ролята на социална мрежа е столичният булевард "Цар Освободител". Всеки ден между 11 и 12 ч. елегантното общество дефилира в отсечката от Орлов мост до Двореца. "Тогава булевардът заприличва на модно ревю, при което се разменят между дами и кавалери красноречиви погледи. Тук експертите по модата и любителите на красотата правеха преценките си за постиженията на крояческото изкуство и за подобренията на човешката раса", свидетелства Димо Казасов в "Улици, хора, събития. София през първите години на 20-ия век". Вместо от екран, зрителите наблюдават дефилето през витрината на сладкарница "Цар Освободител", където се събира интелектуалната бохема.

В периода между двете световни войни българското общество се интересува живо от модата. Тенденциите са научавани от многобройните списания за мода, домакинство и изкуство, издават се брошури, по темата пишат автори като Иван Хаджийски, Константин Гълъбов, Кирил Кръстев.

Фотографиите след Втората световна война до 50-те години показват остатъчни проблясъци на "буржоазна" елегантност на фона на упадък на модата, което освен на тежките икономически условия, се дължи и на неприязънта на новата власт към предишните привички и бит.

Държавна агенция "Архиви" (ДАА) пази в снимковия си трезор многобройни доказателства за ролята на модата като естетически катализатор в българското общество по пътя на европейското му израстване. Снимките и документите в изложбата – над 130 на брой, са подбрани от 29-те държавни архива в страната. Куратор на изложбата е Адриана Попова, главен експерт в ДА "Архиви", художник – Ива Велинова.

Изложбата е част от инициативите в Календара на културните събития на Столичната община, посветени на 146-годишнината от обявяването на София за столица на България.