Църквата “Света София” е една от малкото запазени къснохристиянски базилики по българските земи.
Тя е строена през VI в. на мястото на по-ранни църкви от IV и V в.
В края на XIV в. е била преустроена в джамия с минаре. Претърпяла е земетресенията през 1818 и 1858 г.
Наред с църквата “Свети Георги” тя е един от най-старите и ценни исторически обекти на София от римския ѝ период.
Разположена е в центъра на най-святото място на многовековния град – т.н. “Сердикийски некропол”.
Под цялата църква се намира нейното богато археологическо ниво, състоящо се от антични гробници, чието експониране вече е факт.
Църквата “Света София” е археологически и архитектурен паметник на културата от национално значение.